Модел за работа със семействата и децата в периода на адаптация от семейната среда към детската градина.
Адаптацията към детската градина е труден процес и за децата и за възрастните около тях.
Семейството е естествената среда, в която детето се ражда, живее най - продължително време и с която е дълбоко емоционално свързано. В нея малкото дете се чувства в емоционално равновесие и спокойствие, изпитва сигурност и се учи да реагира адекватно на условията и изискванията на тази среда.
Съществуват различни подходи към адаптацията в детската градина.
Детето има нужда от подкрепа и от време, за да осъзнае промяната, която се случва с него. Има нужда от време да опознае новите хора в своето ежедневие и да осъзнае, че няма да бъде изоставено от своите родители.
За децата на 2 години адаптивният период е най - дълъг. Причините за това са:
Много важно за новопостъпилото дете в яслена или първа група е да се създадът условия за бърза и безболезнена адаптация.
Адаптирането е строго индивидуален процес за всяко дете и за неговите родители. За някои деца този период може да бъде една седмица, за други - един месец, а за трети по - дълъг.
Децата са личности с индивидуални нужди, интереси, навици, характери. Тръгването на детска градина обикновено е първото отделяне на детето от родителите за дълго време, първата му среща с голям брой непознати - както с деца, така и с възрастни. Поради тази причина тръгането на детска градина може да предизвика различни реакции у детето в желанието му да забави или да отложи ходенето на детска градина по всички възможни начини. Нужно е време за детето, за да възприеме новата среда, която му налага да промени навиците си, режима на съня, поведението в групата и т.н. Следователно адаптирането към детската градина отнема толкова време, колкото е необходимо на детето, за да свикне и да приеме новата среда и новите правила.
"Адаптирането е процес, който е свързан с реакциите на трите страни: възрастните в детската градина, семейството и детето. Успешното адаптиране на детето предполага възрастните - двете институции, да се включат активно и да подпомогнат този процес."
Още преди постъпването в детската градина трябва:
Подготовката за раздялата започва от вкъщи. На детето може да му се говори за това, че то отива на детска градина, а родителите на работа. Родителите да разкажат на учителите и медицинските сестри за индивидуалните особености на детето, за неговите навици и умения.
- Първоначално детето в продължение на няколко дни може да посещава само когато децата са на площадката в присъствието на родител, после да се оставя за няколко часа в продължение на няколко дни и ако детето започва да се чувства по - спокойно може да остане за следобеден сън.
- Родителят може по желание краткосрочно да присъства в групата, в зависимост от адаптивната способност на детето.
Важно е използването на индивидуален подход, който следва индивидуалния темп на детето.
- За да се чувства детето значимо, трябва да бъде окуражавано и подкрепяно, чрез положителна оценка и похвала.
- Чрез индивидуални разговори, беседи и други форми да бъде оказвана подкрепа и на родителите.
По този начин адаптацията е по - лесна, по - безболезнена и детската градина се превръща в желано място, където детето се чувства сигурно, защитено, спокойно, за да се реализира пълния му потенциал.
ТАКА ДЕТЕТО СЕ ЧУВСТВА САМОСТОЯТЕЛНО И СПРАВЯЩО СЕ ВЪВ ВСЯКА СИТУАЦИЯ!
ТО ГО ЗАСЛУЖАВА!